Островът на Мон Сен Мишел се намира в залива на Сен-Мало в северозападния регион на Франция. Заедно със замъка са построени и много сгради за монаси, които са обитавали наоколо през 13-ти век. Постройките са образци на готическата архитектура.

Общата височина на острова, включително на замъка, с най-висока точка Църквата на Абатството, отстои на 240 метра над морското равнище. Канарата, върху която са изградени замъка и всички структури на Мон Сен Мишел има височина от 84 метра.

Скалата е от чист гранит и е достатъчно здрава, за да устои на изпитанията на времето.

Италианският архитект Уилям де Волпиано е основен строителен предприемач през 11 век. Той е водещата фигура в дизайна на римската църква, която можем да видим днес. Интересни артифакти останали от древните, който можете да се види тук са крипти и параклиси разположени под земята. Много от старите сгради в тази зона все още стоят и до днес.

По време на шести до седми век, Мон Сен Мишел е служил като крепост. Ролята си на пазител на Романо-бретанския култура крепостта приключва когато франките я претърсили в 460 г. сл. Хр.

Следващото важно събитие е чудотворната появата на Св. Майкъл, за който е свидетелствал Свети Албер.

Англичаните правят многократни опити да нахлуят в Мон Сен Мишел. Всички те завършват с неуспех и са част от така известната Стогодишна война. Действието се развива през 1420, когато укреплението е подсилено.

Тъй като основата, стояща под замъка Мон Сен Мишел е от гранит, не е никак чудно, че и много голяма част от архитектурата построена тук е направена от същия материал. Абаството, енорията и малкото селце, които са сгушени в рамките на замъка и негвото укрепление са били променяни за последно през 15ти век.

В замъка има много образци на древни архитектурни шедьоври.